Медиен партньор на "КВАРТ фест"
For the love of the game
Като деца израснали в зората на прехода, бяхме
доста запалени по спорта. Всъщност, всички наши връстници бяха. И независимо,
че поради различни причини нямахме възможността да се радваме на красивите и
удобни маркови екипировки, всички ние спортувахме активно
Бяха мирни времена... Спокойни времена… Бяха
времената на Майкъл Джордън и неговият Чикаго Булс. Въпреки оскъдния поток от информация, достигащ
от Америка до мъничката ни страна, всички живо се интересувахме от случващото
се в Националната Баскетболна Асоциация. Следяхме вестникарските колонки за
резултатите от мачовете, а когато станеше вторник се редяхме пред телевизорите
да гледаме тридесет минутното предаване NBA
Action, съдържащо сбит репортаж от най-добрите изпълнения на баскетболистите
през изминалата седмица.
Разбира се, след това се опитвахме да повторим
изпълненията на професионалистите на коша в училищния двор. Опитвахме се да
повтаряме техните движения, опитвахме се да бъдем като тях.
Без да го осъзнаваме тогава, баскетболът
изгради у нас характер. Помогна ни да бъдем по-дисциплинирани и по-уверени в
способностите си. Научи ни на уважение и ни показа, че никога не трябва да се
предаваме.
Да, такива си останахме и до днес – уверени и
непримирими.
Повече от едно десетилетие е изминало от тогава.
Икономическите проблеми в страната до известна степен се избистриха. Потокът от
информация е зашеметяващ, а красивата и удобна марковата екипировка вече е
достъпна за всеки.
Само че площадките са празни. Училищните
дворове пустеят, а ръждясалите рингове висят от прогнилите дървени табла и си
спомнят за славните и епични битки в миналото.
Вече много малко се говори за националната
баскетболна асоциация. Децата не следят какво се случва там. Не повтарят
движенията на играчите и не се опитват да бъдат като тях.
Може би си имат други занимания и интереси…
Може би си имат своите проблеми и грижи... А може би имат нужда някой да им разкрие
величието на лигата.
Хора казват, че ако човек не е посадил поне
едно дърво през живота си, все едно не е живял. Точно в тази връзка ще се
опитаме да посадим у хората любов към играта, която обичаме и ако успеем да
заразим поне един човек с нашата страст, то със сигурност няма да сме живели
напразно.
airball.bg team
More than basketball
Няма коментари:
Публикуване на коментар